В първият ни епизод от подкаст поредицата Отново в офиса посветихме на новите функции на работната среда, с фокус офисът. В него си говорим за дизайна с функция, как свързваме интериора с хората, които го потребяват, какво се промени във функциите на пространствата и мебелите след старта на пандемията и ще даваме насоки за това как може да подобрите работната си среда, така че да е максинално продуктивна, ефективна, красива и уютна.
Събеседник по тази тема е архитект Христо Станкушев - основател и управител на 7561 архитекти, както и съосновател на студио за архитектура и дизайн dontDIY и мебелния бранд almost. През годините Христо е печелил редица награди, а проектите му са публикувани по света в множество медии като Wallpaper*, Frame, dezeen, A10 и Bravacasa. Основен фокус на работата му е стремежа към достигане на полезност посредством споделено познание.
В последните години, в които заедно за щастие сме били част от прекрасни проекти за създаване на по-добра офис атмосфера, той винаги е показвал отношението си към създаването на стратгеическата промяна – участие в архутектурни инициативи, свързани с градската среда, събития, които поставят ключови и важни за качеството ни на живот теми, свързани с дизайн и архитектура, публични проекти с голям социален ефект и т.н. Той има силно изразен и задълбочен подход да създава архтектурни решения, които се справят с реални проблеми и превръщат предизвикателсвтата на една работна среда в уникалности или просто я трансформират в ефективно работещ организъм.
Защо функционалността на пространствата е толкова голяма тема, що се отнася до изграждане на добра офис среда ?
Функцията е много обща тема. Архитектурата като човешко заниманение е свързана с търсене на най-доброто сечение между нуждите, които едно пространство трябва да изпълнява и от друга страна абстрактните качества на едно пространство. Що се отнася до офисите, функционалността е много ключово нещо, защото ние прекарваме много време на работното си място. Основната функция на едно работно пространсвто е да даде една добра среда на живот – една удобна, работеща среда, в която да правиш по-най-добрия начин това, за което си отишъл в този офис. Това означава да седиш на стол, от който да нямаш болки в гърба, да работиш на бюро, с височина, съобразена с твоят ръст, стойка, да не се изморяват очите ти от нездравословна светлина, или звуковия комфорт, който ти се осигурява, въздуха, който дишаш в офиса да бъде чист и т.н. Всичко това показва, че от функцинална гледна точка има много неща, които офисът може да ти даде.
Тогава говорим за една по-видима персонализация що се отнася до фукционалността на интерирония дизайн в един офис. Търсят ли се решения, които не са генерални за целия екип, а по-скоро търсят начин да отговорят на специфичните нужди на всеки ?
Има един известен класически роман, в който се казва „всички щастливи хора, са щастливи по един и същи начин“. От друга страна обаче все един човек има специфични нужди. Работнит ти процес може да изисква да работиш на слаба светлина и това да е добра среда за теб, от друга страна може дейността ти да изисква пряка слънчева светлина. Това означа, че нпма едно универсално решение, което да накара хората да бъдат щастливи. Основната задача на всичко това е да имаме едни щастливи хора, на които сме осигурили среда, в която да работят по-освободено, с по-висока продуктивност. Добрият резултат от това упражение би бил двупосочен, както за работодателя, така и за служителите.
Пълната персонализация може би е трудно начинание за приложение от мениджърите, особено на компании с голям брой служители. Дали би споделил за подходи и инструменти, с които мениджърите все пак могат да включат екипите си в този процес на създаване на по-подходяща и продуктива работна среда ?
В работата ми като архитект през последните 20 години забелязвам един стабилен процес при взимане на решения по отношение на работната среда на преминаване от авторитарно взимане на решения от страна на мениджъра, през поемането на отговорността от страна на архитекта, до ситуация, в която в този процес се вклюва и самия екип на компанията. В този аспект работя с партньори, в лицето на Launchlabs Bulgaria, които с моделите на service design, включват служителите в самия процес за създаване на концепция за една офис среда. Това става посредством работилници за съвместно създаване на различни етапи. Така се разбира какви са техните нужди, а от другата среда да валидираме идеите си за пространството си. Това оправдава инвестицията на време и средства в транформацията на едно място, че нещата ще работят в полза на хората.
Тук е интересно да вмъкнем една тема, свързана с последната година и половина, в която живеем в условията на Пандемия. В този период работодателите бяха предизвикани да предоставят на своите служители една изключително специфична среда, която е направена според техните нужди – техния дом. Това означава, че те имат възможност да работят на място, изцяло съобразено с техните нужди. Този феномен постави хората в позиция да работят в много по-удобна за тях среда.
Това е много голямо предизвикателство за мениджърите – да направят офисната среда достатъчно желана и идеална, така че един свободен да избира откъде да работи служител, да предпочете да отиде обратно в офиса. Това налага транформация, нека поговорим за нуждата от нея.
Офисната среда наистина претърпява огромна трансформация. Компаниите, които в момента пасивно не променят нищо, са губещи – спрямо задържането на служителите си, спрямо имиджа си и т.н. Ако един работодател реши да инвестира спестените от наем, консумативи и други разходи от последните година и половина, в трансформацията на офиса в едно ново пространство. Няма едно генерално решение какво да е то, а за всяка компания то е различно.
Това може да се окаже много успешен избор – намаляване на офисната площ, трансформация на останалото пространство, въвеждане на ротационен принцип на работа за екипа. Така подаряваш на служителите си нов офис, служителите са щастливи, че могат да работят от дома си и от офиса, за да имат социална среда. Това предполага всички заменсени в този процес да са щастливи. През последните месеци, особено в работата си за създаване на концепции за реогранизация на офис пространствата, ние виждаме една тенденция хората да приемат дома като място за концентриране, а офисът се превръща в място за споделяне. Дефиницията на офиса много се променя, когато смениш неговата цел.
Кои са новите функции, които забелязваш в работните пространства, след въвеждането на мерките за социална дистанция ?
Всеки проект е уникален, но ако примем, че има нещо по-генерално, то е че офисът се превръща в място за споделено знание и съвместна работа. Пример може да бъде факта, че с въвеждането на ротационен принцип на посещаемост на офиса от служителите, се намалява броя на фиксираните работни места и използването на гъвкави. Това налага промени – нуждата от шкафове за лични вещи, места за дрехи, аксесоари, свързанис работния процес, които да съхраниш в края на работнич ден и на това място на следващия ден да седне друг човек. Друга тенденция в последно време е създаването на по-малки места за срещи – кабинки за разговори, малки, но много зали за срещи. Това са места, които създават възможност да прекараш деня си много динамично, в зависимост от това, което правиш в работното си време. Офисите трябва да дават тази гъвкавост на служителите.
Когато говорим за функционалност, много интересно ще е според мен да засегнем темата за отворените работни пространства. По моя информация до преди Пандемията това беше най-отличаващия се формат и конфигурация за работа в офисите на големите компании, не само от ИТ сектора. Какво се случва с тях сега – мерки за социална дистанция, пожелателен режим на посещение, което на практика води до празни пространства с много работни места ?
Тук ще споделя две много кратки исторически бележки. В България коуръкингите стартираха като едни пространства за малки стартиращи компании с малък брой служители. В последствие тези пространства даваха възможност тези нарастваяи екипи да работят както в отворена среда, така и в затворена на малки помещения. В момента те се развиват също толкова динамично, продоставяйки изнесени за компаниите работни мeста. От друга страна в самото начало отворените работни пространства позволяват хората да излязат от офисите и да бъдат в среда, в която лесно могат да комуникират, да работят заедно, да нямат физически бариери. За съжаление в последните няколко години тази концепция се превърна в оптимизиране на офисната площ и сбиване на повече служители на по-малко квадратни метри. От тази гледна точка, промените, които налага Пандемията ни карат да се замислим дали е нужно хората да бъдат поставени в толкова малка работна среда, без никаква интимност - добре ли е за здравето, щастието и продуктивността им. Моите наблюдения са, че в момента офисите се правят на основата един хибриден модел, който вклюва отворени работни пространства и затворени кабинети за фиксирани екипи или служители, които имат нужда от среда за фокусирана работа. Пропорцията между двата модела зависи от компанията и как тя структурира работата.
Домовете ни станаха офиси, а офисът ще цели ли да се превърне в дом ? Ако обърнем поглед към световните тенденции, как виждаш навлизането на т.нар. Livingroom дизайн на работни пространства?
Това е по-скоро добра тенденция, макар като всяко друго нещо, с което се прекалява, да губи своя смисъл и предназначение. Ще споделя пример за проект, по който работих за Перно Рикар, които искаха всички пространства да наподобяват дом – кухнята беше бар, дневната беше място за неформални срещи, библиотеката беше място за концентрация, маркетинг отдела беше в „детската стая“. Тогава се опитахме да пренесем концепцията за дома в офиса. От тази гледна точка подобна трансформация е положителна и дава на служителите причина да се чувстват по-комфортно. От друга страна, ако се прекали и цялата офис среда се превърне в домашна обстановка, това може би няма да доведе до успешни резултати. По-скоро това може да бъде само част от цялостна офис среда и да даде възможност за тестване. Тази различна част от офиса може да бъде много неща – например гора с истинска трева, по която да ходиш с боси крака. Отново се изисква персонализиран подход и няма генерално решение.
Важен е аналитичният подход – мениджърите трябва да тръгнат от културата на компанията, духа, който носят служителите й, и да се опитат да намерят решения на конкретните нужди. А не да прилагаме тенденция след тенденция, дори да не отговаря на корпоративния дух.
Бихме искали да сме най-вече полезни на мениджърите да открият професионални съвети за промяна на офисната среда. Знам, че всеки офис е уникален и дизайна му зависи от цял куп неща, можеш ли все пак да споделиш 3, на които всеки трябва да обърне внемание, когато планира скоро да посрещне отново служителите в офиса ?
Основното послание, което работи спрямо специалната ситуация в момента е да бъдат активни и да търсят решения и да предприемат мерки за промяна. Това ще да де един нов импулс за положителна трансформация за служителите и резултатите на компанията.
Другото, което е работещо, е ротационния принцип на работа. Това позволява на компаниите да бъдат конкуретни работодатели на пазара, предоставяйки избор, който техни конкуретни дават на служителите си. Като физически елементи не бих давал решения, които биха работили за всички еднакво. Факт е, че в момента се правят повече елементи като кабинки за срещи и разговори и много други неща.
А търсят ли решения за по-здравословна среда на работа напоследък – бои, настилки, материали за мебели и други?
Обикновено компаниите имат желание да интегрират няколко такива неща, за които са разбрали от друга компания или са прочели някъде за ефекта им. Например настилката в офиса ще е антибактериална, няма да провежда статично електричество или система за пречистване на въздуха в офиса, автоматизация на осветление, отопление, влажност и други показатели. В последствие се избират наистина 1 или 2 неща, в които решават да инвестират приоритетно.
Ако можеш да определиш с една дума „офиса на бъдещето“.
Офисът на бъдещето е гъвкавият офис. В среда на несигурност, която постоянно се променя, се изискват крайно различни действия от страна на мениджърите за трансформация. Статичните офиси на миналото вече на са тук. Мисля, че са тук сега и ще останат тези, които могат да се променят динамично.
Работните пространства еволюират в многофункционални пространства, където не само трябва да бъде обезпечено работното място на екипа, а центъра на които са поставени човекът и неговите нужди. Офисите вече целят да създават здравословна, модерна, технологична и уютна среда за работа. Може би най-голямата и трайна промяна породена от пандемията, далеч не е свързана с това къде и как живеем, а как и къде работим.
* Може да слушате този епизод в Spotify канала на Botanic Lab.
Подкаст поредицата Отново в офиса търси различни отговори на въпроса как да трансформираме работната среда след старта на Пандемията.
В серия от няколко тематични епизода, ние ще се опитаме да създадем дигитален наръчник за мениджъри на компании, които търсят експертно мнение и практични съвети за промяната в работната среда, за да я превърнат здравословно, продуктивно, функционално и уютно място за екипа. Водещият Нуша Огнянова ще ви представя конкретна тема с полезно съдържание за всички малки и големи трансформации, които ще направят офиса по-добро работно място. Очаквайте да разберете повече за актуалните тенденции и съветите на специалисти в сферата на социална интериорна трансформация, мебели и ергономия, озеленяване, умни системи за управление и мониторинг, креативна среда, настилки и текстил, осветление, шум и акустика, подобряване качеството на въздух и вода, хранителни продукти, дистанция и сепарация, дезинфекция и чистота.
